Варна No ratings yet.

Posted by admin     Category: Uncategorized

Варна

Варна е град в Североизточна България. Разположен е на северния и западния бряг на Варненския залив и североизточния бряг на Варненското езеро. Южно от протока, свързващ залива и езерото, са единствено кварталите Аспарухово и Галата. Във Варна се провеждат множество културни мероприятия, сред които, международния театрален фестивал „Варненско лято“, международния музикален фестивал „Варненско лято“, международния балетен конкурс, международния джаз фестивал „Варненско лято“, кинофестивала „Любовта е лудост“, международния куклен фестивал „Златният делфин“, август в изкуствата, международния фолклорен фестивал, седмицата на морето и други.

В градския исторически музей се съхранява най-старото златно съкровище в света. Във варненския регион най-ранното човешко присъствие е от старокаменната епоха (палеолита), това е преди 100 000 г. Има и намерени находки в местността побити камъни от мезолита. Открит е и варненският халколитен некропол през 1972 г., който е функционирал през 4200 г. пр. хр., където е и намерено най-старото златно съкровище на света.

В югоизточната част на Варна се намират римските терми (бани). Те са разположени на повече от 7 дка и са ориентирани спрямо посоките на света. Построени са към края на втори век. Запазените зидове на места достигат 22 м. височина. Термите са били не само място за къпане, но и център на обществения живот.

Те принадлежат към типа “малки императорски терми”. Основните къпални са: frigidarium помещение за къпане със студена вода, tepidarium помещение за къпане с хладка (топла) вода, caldarium помещение за къпане с гореща вода.

Разположени са по-мислената ос, деляща сградата на източна и западна част. Главните входове на баните са в източния и западния край на северната фасада. По три каменни стъпала се слиза в източното или западното преддверие vestibuli. Следват ги източна и западна съблекалня apoditeria, едни от най-големите помещения в сградата след basilica thermarum. Тук посетителите са оставяли на съхранение дрехите и ценностите си при придружаващите ги роби или при определения за това персонал capsarii. Съобразявайки се с канона римският архитект Витрувий препоръчва топлите помещения в баните да са с южно изложение.

Най-високата запазена част от термите Римската кула била една от стените на западния аподитерий.

Първият етап от къпането била т.н. „кратка баня“ желаещите минавали последователно през фригидариите (зали за къпане със студена вода), тепидария (къпане с топла вода), за де се подготвят за основното изкъпване с гореща вода в калдария. В абсидата му имало голям басейни и още два по-малки покрай стените, като и трите получавали вода от котелните помещения. Онези от гражданите, които искали да продължат с „пълната програма“, преминавали в същинския тепидарий, а после и в същинския фригидарий. По този начин тялото се освежавало и подготвяло за излизане към студените помещения на термите.

Разположението на залите изключвало едновременното ползване на банята от мъжете и жените. В южната част бил префундиумът там се топлела водата и въздуха в баните. Топлите помещения на термите имали двоен под. Горният бил носен от вертикални глинени тръби. В пространството между тръбите циркулирал горещият въздух, който затоплял пода. По същия начин се затопляли и помещенията, като въздуха минавал в пространството между стените и мраморната им облицовка. Покрай източната и западната стена били галериите, използвани за складове за дърва, а в южния край била латрината тоалетното помещение на термите. Над галериите имало магазини, обслужващи гражданите. На север, под палестрата имало вкопана цистерна за вода, от която по каменни корита и улеи водата течала към префурниума (котела). По керамични тръби водата била отвеждана до чешмите и басейните. Под пода на помещенията минавали засводените канали за отходните води. Те били наклонени така, че да отвеждат използваната вода към морето.

Аладжа манастир

Един от най-известните скални манастири по българското черноморие е Аладжа манастир. В края на 19 век братята Шкорпил започват проучването на този скален манастир. От 1906 г. Аладжа манастир функционира като музеен и туристически обект. През 1912 г. е обявен за народна старина, а през 1957 г. за архитектурен паметник на културата от национално значение. През 70-те години на 20 век в близост до скалния манастир е построена музейна сграда. Във фоайето на сградата се предлагат рекламни материали, научно-популярни издания, сувенири и дискове с българска църковна музика и автентичен фолклор. През 13 век е имало монаси отшелници в него. В 40 м. варовикова скала са направени 2 нива. На първото равнище са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията и кухнята, малка гробищна църква, криптата (костница) и стопанските помещения. Второто равнище представлява естествена скална ниша, в източния край, на която е изграден манастирския параклис. След падането на България под османско владичество в края на ХIV век Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към XVI до XVII век е изоставен.

На около 700 м. западно от манастира се намират група пещери, известни под името “Катакомбите”. Откритите находки керамика, монети, графити и др. свидетелстват, че “Катакомбите” са обитавани през раннохристиянската епоха (4-6 в.). По-късно през XIII до XIV век “Аладжа манастир” и “Катакомбите” са представлявали части от по-голям монашески комплекс. Катакомбите се състоят от 3 етажа. На първия етаж има 4 помещения, изсечени около коридор с дължина 4 м. По средата на най-голямото помещение има отвор, през който вероятно е минавала стълба, водеща към втория етаж. На втория етаж има две помещения. Третият етаж е грубо изсечена галерия със стръмен наклон, достигаща до малка площадка, на която се излиза през отвор. Вероятно от тук е ставало придвижването до платото на манастира, където се намират развалините на ранновизантийска базилика от V-VІв.

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.