Дуранкулак No ratings yet.

Posted by admin     Category: Uncategorized

Дуранкулак

Дуранкулак е малко село и се намира в североизточната част на България в община Шабла, на около 106 км. от Варна и само на 5 км от границата на България с Румъния. Има население от около 600 души. Името му е от турски произход и се превежда водно ухо, заради формата на Дуранкулашкото езеро, която наподобява ушна мида. Югоизточно от Дуранкулак се намира Дуранкулашкото езеро. От 1980 г. е обявено за защитена местност.

В Дуранкулашкото езеро и около него могат да се намерят редки и застрашени растителни и животински видове. То е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида редки и застрашени от изчезване растения и животни. Находището на триръбестия камъш е най-ценно за България. Разположена на миграционния път Via Pontica, влажната зона осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Дуранкулашкото езеро е с международно значение за опазването на малкия воден бик, както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийското шаварче. Тук зимуват популациите на три вида водолюбиви птици голяма белочела гъска, червеногуша гъска и зеленоглава патица, има големи популации на малък корморан и розов пеликан. В езерото се среща и див шаран.

Местните хора го наричат блатото, размерите му са 5 на 2 км. Образували са се два острова малък и голям.

На малкия има къща, която е частен имот.

Големият остров е 20 дка и на него се намира първият праисторически музей на открито в България.

На него се намира единственото в Европа пещерно светилище на богинята Кибела и енеолитна селищна могила от 4600 г. пр.н. е.

Тук са намерени следи от най-древното земеделско скотовъдно население на Добруджа. Открит и изследван е и най-големият засега праисторически некропол в света, функционирал непрекъснато повече от хилядолетие и половина (5300 до 3800 г. пр. хр.).

Селищната могила на големия остров е обитавана с известни прекъсвания повече от 6 хилядолетия до края на Първото българско царство.

Тук посетителите могат да разгледат най-старата каменна архитектура в континентална Европа, както и храма на великата Богиня Майка Кибела. Находки от големия остров се съхраняват в историческия музей в Добрич и в музейната сбирка в селото.

Археологически комплекс „големия остров“ се намира в непосредствена близост до главен международен път и има асфалтиран път с възможност за паркиране.

На около 2 км се намира къмпинг Космос. Разполага и с ресторант с гледка към морето, край къмпинга се намира нос Карталбурун, думата е с турски произход и означава орлов нос, на около 2,5 км на север от нос Сиврибурун, от турски остър нос, на границата с Румъния и е известен с названието „Ана Мария”, на името на заседнал тук кораб през 1969 г. Южният плаж е около 7 км и се простира до нос Крапец, на места е пълен с изхвърлени от морето черупки и водорасли. Зад този плаж е разположено Дуранкулашкото езеро.

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.