Нос Калиакра No ratings yet.

Posted by admin     Category: Uncategorized

Нос Калиакра

На 60 км. североизточно от Варна се намира нос Калиакра. В превод от гръцки означава красив нос. Простираш се на 2 км. в Черно море, той е най-дългият нос на Балканския полуостров. Отвесните му скали достигат 70 метра над морето. Предимно са варовикови скали и конгломерати, образувани в някогашното плитко сарматско море.

През вековете името е променяно неколкократно. Тиризис са я наричали траките, римляните акра, а византийците акрес кастелум. Името Калиакра е дадено от българския владетел Добротица. На носа и около него се намират останки от крепостни стени. Основната атракция на обекта е средновековната крепост, чийто вход е от север.

При провежданите археологически разкопки в района на обекта са установени три укрепителни стени, свързани с тракийския, римския и средновековния етап. Разкрити са основи на жилищни и стопански сгради, каменни гробници, римска баня, средновековна църква и некропол.

В малка пещера е разположен и функционира единственият у нас археологически пещерен музей, намираш се в северозападната част.

Могат да се разгледат тракийска, римска и средновековна керамика, монети, каменни и метални котви и др.

За провелата се в близост до носа през 1791 г. морска битка, с която завършва Руско-турската война от 1787-1791 г., напомня скромен барелеф в чест на адмирал Ушаков, монтиран в скалите в непосредствена близост до музея.

Карстовите сарматски варовици оформят пустееща повърхнина, известна под името „кайряка“. Този типичен кастров ландшафт е покрит с разнообразна (над 450 вида) растителност със степен характер. От тях 45 вида са редки, застрашени от изчезване и ендемити. Районът на Калиакра е единственото място в света, където се срещат растенията калиакренско плюскавиче и калиакренска метличина. Край Калиакра се намират най-големите у нас находища на повече от 20 редки и застрашени растения – теснолистен божур, сарматска белевалия, седефче, лесингово коило, кавказки пелин и др.

Легенди

В горната част на челото на носа, в един от биодетритусните интервали на варовиковите цикли, ерозията е изваяла малък скален мост (арка) наречен „Вратата на четиридесетте девойки” . Според преданието, след падането на крепостта под турска власт, именно тук четиридесет девойки избират смъртта пред насилието и харема, хвърляйки се в бездната със сплетени наедно коси. 40-те български девойки завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет.

Легенда за нос Калиакра е свързана със Св. Никола, покровител на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земята под краката му, за да успее да избяга. Така се е образувал носът. В крайна сметка той бил заловен и посечен. Сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизираш гроба му.

На това място по време на турското владичество е имало и дервишки манастир, за който се е твърдяло, че съхранява мощите на турския светец Сара Султук.

Легенда разказва, че тук се е разразила най-голямата морска битка. Руската ескадра, водена от контраадмирал Ушаков разбива турската армада и с тази победа завършва Руско-Турската война от 1787-1791 г. Кръвта на защитниците на крепостта се пропила в скалите и затова те са с пурпурночервен цвят.

Легенда за Лизимах един от пълководците на Александър Велики, който заграбва царското съкровище и забягва към нос Калиакра. Загива в голяма буря и целият флот потъва до Калиакра.

Крепостта

По време на гръцкото управление на носа са изградени допълнителни крепостни стени, а през римското владичество древната тракийска крепост е разширена. Оформени са вътрешен и външен град, а крепостната стена около тях е била 10 метра висока и 3 метра дебела. През V и VI в. сл. Хр. крепостта била един от основните защитници срещу нахлуващите варварски племена, а градът бил един от важните центрове на област Скития. По това време крепостта се наричала акре Кастелиум /от Акре нос, и Кастелиум крепост/. До VII в. градът се развива и укрепва, след което започва постепенен упадък, тъй като след създаването на Българската държава българските и славянските племена не проявили интерес към мястото и то останало слабо заселено.

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.