Камен бряг No ratings yet.

Posted by admin     Category: Uncategorized

Камен бряг

Между Каварна и Шабла се намира Камен бряг, на 60 км. северно от Варна. Селото впечатлява със спретнатите и чисти селски къщи. Всяка година тук се стичат всеки ден стотици хора, които посрещат първия юлски изгрев. Те се възхищават на природната красота и празнуват джулай морнинг.

На брега пред селото се разкрива приказна панорама, като погледа стига на километри на север и на юг.

Гледката е невероятна. Местността „Огънчето“ е изключително популярна сред любителите на рок и хипикултурата в България. Камен бряг отдавна се свързва с „децата на слънцето“ и празника Джулай морнинг. Самата местност е получила названието си, благодарение на изоставен стар сондаж за природен газ, от който вече половин век излиза пламък. Усещането за хармония между човек и природа тук е пълно.

Само на 2 км южно от Камен бряг се намира Националният археологически резерват „Яйлата“. Резерватът представлява приморска тераса с площ 45 хектара, отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви. Мястото е било заселено още преди 7000 години, живели са траки, римляни, гърци, славяни и прабългари. В Яйлата са открити и документирани 101 пещерни жилища, които образуват селище, основано през петото хилядолетие пр. хр.

Загладените стени на пещерите и издълбаните ниши говорят за наличието на древното селище.

Открити са три некропола (фамилни гробници), издълбани в скалите, от III до V век. Некропол №1 е възникнал около издялано светилище, обърнато към изгряващото слънце. В северната част на „Голямата Яйла“ се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V век. Частично са запазени четири кули и една кула порта. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници и други. През Средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци руни, кръстове и каменни икони. Местността „Яйлата“ е обявена за археологически резерват с решение на Министерски Съвет през 1989 г. Той обхваща сравнително брегова ивица с ширина 500 метра, започваща северно от село Камен Бряг и достигаща на юг до курорта ‘Русалка’. На територията на археологическия комплекс има много паметници от различни исторически епохи VI хилядолетие пр. н. е. до средата на XI век. Скалната църква “Св., Св. Константин и Елена” се помещава в пещера с три отделения, последното, от които с отдушник.

По стените на помещенията са изсечени многобройни кръстове и прабългарски рунически знаци.

Вероятно през ранното средновековие пещерата е била използвана като църква. От векове местното население празнува деня на Свети Константин и Елена в пещерата. Редовните археологически разкопки са започнали още през 1980 год., усилията са насочени главно към проучване на ранновизантийската крепост, некрополите от скални гробници, пещерните комплекси. Район от 90 хектара е обявен за защитена археологическа местност.

ПЕЩЕРИТЕ

На територията на резервата са разположени много пещери, дялани от човешка ръка. Биват единични или групирани в комплекси. Само на Голямата Яйла са 101. В продължение на няколко години с помощта на пещерняци, геодезисти и техници, те са подробно описани. Пещерите са разположени на няколко нива в отвесните скатове, отделящи местността от Добруджанското плато и морето.

Използвани са в продължения на хилядолетие като жилища, а някои от тях и като гробници или църкви. През ранновизантийския период V до VI век те са служели за монашеска обител, тоест тук е съществувал един от т. нар. скални манастири в Добруджа.

СКАЛНИТЕ НЕКРОПОЛИ

Гробните съоръжения в откритите три некропола в резервата са над 120. Те са издълбани в скалистото равнинно плато или в отвесните склонове. В южната част на яйленската тераса са проучени няколко гробници от т.нар. пещерен тип. Те са в основата на скалния масив и се състоят от малки преддверия, през които се влиза в правоъгълна гробна камера. Най-подробно е проучен некропол №1, който се намира в Добруджанското плато на около 700 метра северно от споменатата вече ранновизантийска крепост. Разположен е по венеца на извисяващия се на около 50-60 метра над морето скалист бряг. Според архитектурния си план гробните съоръжения се разделят на няколко основни вида. Първият е пещерен тип с малки шахтови преддверия със или без стъпала. Вторият са гробници, при които камерите са със сравнително голям, обикновено правоъгълен или елипсовиден отвор към повърхността, затворен с дялани каменни плочи.

Обикновено тези гробници са с по-добре оформени преддверия и стъпала. Третият вид имат гробове с правоъгълна или елипсовидна форма, покрити с една или няколко дялани плочи (В този тип съоръжения са се погребвали деца).

То е обърнато с лице към морето, по посока на изгряващото слънце, както повечето гробни съоръжения. Некропол № 12, от който са проучени 14 гробници, се намира няколко километра на изток от село Камен Бряг. За разлика от некропол № 1 тук гробниците са разделени на малки групи с ориентация както изток-запад, така и север-юг. Повечето от тях са с по-големи размери и по-прецизно издялани. Особен интерес предизвиква гробница №2, на чиято източна стена се намира стилизирано изображение на бича глава единствената пластична украса, открита до този момент в изследваните некрополи. С малки изключения, почти всички гробници са били ограбени още в древността или по-късно. Намереният гробен инвентар глинени паници, гърнета, чаши, лампички, бронзови и железни токи, стъклени маниста, монети и други датират от хронологическите граници на II до V век. Гробниците са били фамилни, функционирали са продължително време. В някои от тях са открити по 15 скелета. Некрополите в археологически комплекс „Яйлата” ни карат да си задаваме много важни и интересни въпроси, свързани не само с погребалните обичаи, но и с народа, който ги е създал. Формално-типологическо сравнение на съоръженията в изследваните некрополи показва повече сходство с гробници от територията на североизточното черноморие, отколкото с тези от Източните Родопи, Странджа-Сакар и други райони на нашата страна. Затова свързваме тяхната поява по добруджанското черноморско крайбрежие с нахлуването и заселването на „варварски” племена, най-вероятно от сарматски произход.

КРЕПОСТТА

В северната част на равнинната тераса, т.н. Голяма Яйла, се намира малка крепост.

Мястото, където е построена, е по-високо от околния терен, отделено е от север и изток от морето с отвесни 20 метрови скални масиви. Това е наложило изграждането на отбранителни крепостни стени само от запад и юг.

Стените са широки 2,60 метра и са с обща дължина 130 метра. С фронт към сушата пред западната стена се издигат четири плътни кули, а в източния край на южната стена е била разположена портата на крепостта. Лицата на отбранителните съоръжения са прецизно изградени от плътно прилепени един към друг каменни дялани блокове, които на отделни места достигат дължина до 2,00 метра и широчина до 0,70 метра. От вътре, прилепени до крепостните стени, са построени три добре запазени, еднораменни стълби. Те са разположени така, че да дават възможност за бързо и безпрепятствено придвижване на бранителите до платформата на стените и кулите. Във вътрешността на укрепителното селище е разкопана малка площ. Разкрита е част от главната улица, водеща от входа до центъра на крепостта, а също и една голяма сграда, която вероятно е служела като караулно помещение. Интерес представлява прилепеното към една от постройките каменно стълбище, което показва, че тя се е издигала на два етажа. Най-невралгичният и важен пункт и за функционирането, и за отбраната на крепостта е била портата. Тя е от типа кула порта с два входа с ширина 2,60 метра. Външният е бил преграждан със спускаща се врата (т.нар. катаракта), а вътрешният с двукрила, залоствана с масивни дървени греди, които са се прибирали в специално направени за тази цел дълбоки канали в крепостната стена. Над входа, който е бил засводен, се е извисявала над вратната кула, тя е осигурявала по-добра охрана на портата и терена около нея. Откритите разнообразни археологически материали изработени от мед, бронз, кост и глина предмети, както и многобройните монети, показват, че крепостта в местността Яйлата е била изградена в края на V началото на VI век. Съществувала е по времето на едни от най-силните и опустошителни нападения на славяни и прабългари, ето защо нейният живот продължил съвсем кратко. Разрушена е окончателно около последната четвърт на VI век, над нейните опожарени руини животът замира за около три века. Едва през IX век около нея възниква старобългарско селище. По същото време портата е била преградена със зид от употребявани каменни блокове, а при потерната в западната стена е бил изграден малък параклис.

Както повечето селища в Добруджа, така и Яйлата е унищожено от печенезите в средата на XI век. Фактически, след тази дата на Голямата Яйла животът напълно замира.
Освен с многобройните останки от древни цивилизации, тези степни места пленяват и с великолепието на своята флора и фауна. Скалите са огласяни от редки видове птици корморани, голяма и малка дропла, папуняци, дъждосвирци, бухали и др. В скалните пукнатини на крепостните стени се крият различни влечуги. Храстите, божурите и смокиновите дървета, край пътеките са великолепна украса на този див, чудноват кът на тишина и спокойствие, който провокира човешкото въображение. На територията на Яйлата, гнездят над 50 вида птици. От тук минава Виа Понтика един от основните пътища за миграция на прелетните птици.

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.